“Кой искам да стана, когато порасна?” е въпрос, който напомня и препраща към Хамлетовия „Да бъдеш или да не бъдеш?“ и по съдържание, и по замисъл, и по смисъл. Той сякаш е лесен и предполага кратък, точен, ясен и еднозначен отговор, но достигането до него не е еднократен акт на осъзнаване и действие.
“Кой искам да стана?” е една от съществените теми за всеки човек. Тя може да е задачата на живота ни – да изследваме, да търсим и да преосмисляме през целия си житейски и кариерен път, в който работата е само част от него. Но как можем да стигнем до отговор, който да ни даде яснота, посока, смисъл и цел?
„Кой искам да стана?“ като въпрос синтезира смисъла на съществуването ни, мястото на кариерата в него и мечтите. Ако го разделим на подтеми – „какво“, „как“ и „защо“, ще търсим по-лесно отговорите. Какво можем да питаме: Какво искам от живота като цяло? Какво очаквам от кариерата си? Какво искам да работя? Как да изразя и постигна това, което желая?
В този текст изследваме отговорите на въпроса “Защо съм?”. Вярваме, че в момента, в който осъзнаем, видим, почувстваме и разберем нашето “защо”, пътят и посоката пред нас ще се разкрият. Тогава ще получим и отговорите на “какво” и “как”.
Светлана Мутафчиева, автор на книгата “Личната мисия”, разяснява думата “мисия”. Във военното дело тя означава специалната задача, която един или група воини приемат да извършат. В живота авторката я определя като обща тема, посока, нещото, към което ще допринасяме чрез реализацията си, експертността си, ежедневната работа (в професионалното) или във всяка своя постъпка, избор, цел, постижение личен проект, във всяко свое взаимоотношение (в личното). Това означава, че мисията не е непременно свързана с кариерата или конкретна област, тя е действие, активност, което можем да приложим във всяка една сфера от живота ни.
Личната мисия не зависи от обществено положение, от интелектуално развитие, от финансово състояние или от образование. Всеки може да определи кое е важното за него в живота и чрез какво ще го запомнят. Може например да развеселява и да кара напрегнатите и уморени хора да се усмихнат. Ще кажете – всеки може! Да, но не всеки го приема като мисия.
Да имаш мисия е потребност – да даваш, да си полезен.
Стивън Кови пише в книгата си “8-ят навик”, че да оставиш следа е потребност на духа. Ако човек изгражда живот, фокусиран върху базовите потребности, независимо колко успешно ги удовлетворява, той може да остане в тази въртележка цял живот. Може и да не се появи потребност от нещо по-смислено, по-голямо от него самия и битовото му задоволяване.
Ако в този момент се замислите как да разпознаете своята мисия и дали сте я открили, отговорът е лесен и ясен – просто “Знам го!”. Изпитваме вътрешна увереност и убеденост, че е това. Спокойни сме, усещаме се центрирани, свързани със себе си, имаме прилив на сили, готови сме да действаме.
Разбира се, възможно е да има хора, които не осъзнават, че следват мисията си. Но тя е там, дори да не я обличат в думи.
Но какви са ползите от ясно дефинираната мисия в професионален и личен план?
Мисията дава единен център на личността ни. Тя ни прави чувствителни и помага да се разкрият възможностите в нашата посока.
Когато имаме ясна представа за предназначението ни, проявяваме своя принос и полезност чрез силна вътрешна мотивация. Правим нещо искрено, не защото искаме някой да ни забележи, а защото делата ни носят смисъл. И точно това се забелязва и нашата кариера напълно естествено се осъществява.
Ако мисията се съчетае с основна житейска цел или с няколко основни цели, чрез които да я реализираме към дадения период, то ефектите са:
- Вътрешни – мотивация за действие и развитие в желаната посока;
- Външни – последователност в поведение и избори, растеж, разпознаване на възможностите, които са в нашата посока.
Според Светлана Мутафчиева, спрямо нейния опит с хора, които променят кариерата си, извеждането на лична мисия може да бъде полезно за тях в няколко направления:
- Ако изведат мисията си и не виждат как могат да я осъществят с настоящата си реализация, това би дало допълнителна мотивация за преход към нова посока и цел.
- Новоформулирана мисия вкарва човек в режима “животът тече, предстоят ми важни дела в него – не да стоя на едно място и да правя нещо безсмислено ден-след-ден”.
- Дава стимул за допълнителните усилия, които са необходими: за пренаписване на CV-то, за подготовка преди кандидатстване за работа, за процеса на търсене, за търпение и вяра, че ще стане, че това е правилният път.
- Дори и това – добавя блясък в очите, когато се стигне до интервю – този човек не просто иска да „ходи на работа“, той наистина иска да работи и има хъс за това.
- Дава сила човек да прави нещо странично като хоби или на доброволни начала, да работи безплатно. Нуждата да споделиш знанията и уменията си, когато имаш мисия, понякога носи повече смисъл и удовлетвореност от това трудът ти да бъде заплатен на всяка цена.
- Извеждането на лична мисия подрежда по нов начин професионалните и житейските приоритети. Да „носи смисъл“ става по-важно от „така ми е лесно и добре“. Когато сме се фокусирали само върху приятното и се страхуваме, че няма да го има, е по-вероятно да попаднем в ситуация на нехаресване на новото място – някой колега, пътуването до работата, храната на обяд и т.н. Тези малки камъчета могат да отровят цялото хубаво впечатление, когато нямаме мисия. В обратния случай – това са малки незначителни детайли от цялостната картина.
Задължително ли е всеки да има лична мисия?
Светлана Мутафчиева казва, че да имаме и да знаем, че имаме лична мисия, са две различни неща. Може да имаме и да не знаем, че имаме. Според нея имането е задължително.
Важно и належащо в един пълноценен живот е да го живеем от позицията, че ние го създаваме с изборите си ден след ден, че е наше творение, наше право, свобода, но и наша отговорност.
Пълноценен е животът, в който сме намерили път, чрез който да реализираме даровете си и възможностите си за нещо стойностно и смислено.
Пълноценен е животът, в който сме надскачали себе си, своята природа, вътрешните си ограничения, излизали сме от зоната си на комфорт, защото желаем, а не защото сме принудени.
Пълноценен е животът, в който сме следвали и сме останали верни на ценностите, с които сме закърмени, до които сами сме достигнали и които изразяват същността ни.
Всичко изброено се осигурява по подразбиране, ако имаме лична мисия.
Но можем ли да имаме успешна кариера без да се чувстваме свързани с мисия?
Според Светлана Мутафчиева, успехът без смисъл амортизира. В такъв случай, изкачвайки се на върха, човек не открива нищо – спечелил е уважение, има високи доходи, но все по-често усеща, че животът изтича, а вътре в него един глас крещи без думи: “Това ли е? Това ли беше? Заради това ли се родих и преминах през всичко до тук?”
Ние се вкопчваме в средството (кариерата) и забравяме голямата картина – тя е начин да израснем, да реализираме себе си, да проявим своите качества, да отстоим ценностите си, да направим света малко по-добър и по-светъл от това, че ни е имало – на тази земя, в тази организация, на тази позиция…
В “Супер работа, супер кариера” на Стивън Кови и Дженифър Колосимо, Колосимо казва: “Важно е да имате изявление за принос. Важно е да е истинско, да е наистина ваше. Важно е, за да имате невероятна кариера, да ви забележат, да станете незаменим.”
Според Светлана Мутафчиева мисията е важна, за да не премине животът ни „ей така“ и да ни остави чувството, че всичко е било една заблуда, един сън, а е могло по-добре, с повече смисъл:
“Когато имаме мисия, ние поемаме отговорност за живота си, за приноса си, за реализацията си. Вече не сме обекти, реагиращи на бурния живот и правещи каквото можем с това, което ни предлага поредната ситуация. Ние сме субекта на живота ни, ние избираме, поемаме отговорност, ние имаме свобода. Дори да сме на същото място, вече имаме друго отношение.”
Двете думички “мисия” и “смисъл” са свързани с невидими нишки и ни напомнят за Виктор Франкъл и “Човекът в търсене на смисъл”. И когато говорим за лична мисия, призивът е към откриване на нашия вътрешен смисъл, който ни дава живителната сила да създаваме и творим, право, с което изначално сме дарени.
Една от основните функции на мисията е да ни вдъхва кураж и да ни мотивира в трудни житейски и професионални ситуации. Тя е като звезда в небето, която фокусира вниманието ни и ни разсейва от настоящи трудности. Показва, че сме в полувремето, че това не е краят на мача. Дава възможност да се стегнем и продължим, защото имаме работа да вършим.
Във филма „Гладиатор“ например тази символика се открива в думите на героя – “Някой ден, но не още”. Той ще последва убитото си семейство, ще ще се отпусне в прегръдката на съпругата и детето си и ще се наслади на покоя, но преди това трябва да свърши още работа, която е негов избор и мисия.
Подходът в друг филм със силно изявена мисия – „Марсианеца“, е: решавай проблемите един по един. Всеки ден се бориш за живота си, като се справяш с конкретно предизвикателство.
Откриването и следването на личната мисия е процес, който ни прави господари на собствения ни живот. Като избираме пътя и заставаме зад решенията си, ние ставаме по-уверени в посоката, която следваме. Когато имаме мисия, ние получаваме център, който обединява всичките ни изяви, роли, взаимоотношения.
Мисията ни прави гъвкави. Тя е източник на идеи как да продължим, когато нещо не се получи или се провали. Това понякога може да спести много излишни усилия. Дава и креативност и нови възможности за реализация на целите. А това ни прави свободни и спестява страховете от евентуален неуспех.
“Как ще преминете през живота си е ваша работа, ваша отговорност и никой няма да ви оправдае или нападне в края му. Дали ще гледате калта или звездите, дали ще бъдете в капан или ще преминавате с усещането, че живеете пълноценно – пак е ваш избор и зависи само и изцяло от вас, а не от обстоятелствата в живота ви. Бъдете творци на живота си! Това няма да го направи по-лесен, но ще го направи по-смислен и по-ваш.”
Кал или звезди, Питър Сейдж
Как да формулирате своята мисия и да изведете пътищата за нейното реализиране в личен и в професионален план, изтеглете книгата “Личната мисия” на Светлана Мутафчиева, която е публикувана онлайн за свободен достъп през 2018 г. и оттогава е изтегляна над 2000 пъти.
Повече можете да чуете в епизода, в който гост е Светлана Мутафчиева.
💡Текстът е вдъхновен от епизода с участието на Светлана Мутафчиева.
