Безспорно въпросът “Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?” вълнува. Той е и един от първите стимули, които ни карат да мечтаем. Още повече, че хората, за разлика от животните, имаме способността да видим себе си в бъдещето и да визуализираме представите си.
Но този на пръв поглед толкова невинен въпрос e изключително предизвикателен, ограничаващ и ограбващ от възможността на първо място да бъдем, а на второ – да разкрием пълния си потенциал като човешки същества.
Във въпроса „Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“ се предполага и допуска едно нещо, което е възможно да ни определи до края на живота ни. Това стеснява и намалява собствената ни представа за нас самите и ролята на нашата идентичност не само в житейски, но и в професионален план.
Ние не можем и няма как да бъдем само едно нещо. Една идентичност, колкото и да е богата, не може да замести и запълни липсата на други важни житейски роли, които са част от човешката ни природа. Хората сме много повече от една роля и позиция. Ние сме сложни и комплексни същества и имаме огромен потенциал за себереализация, промяна, адаптация и развитие.
Но как се формира нашата идентичност, кои са факторите, които ни влияят, без дори да си даваме сметка за това?
Ще разгледаме теорията за социалната идентичност от 70-те години на ХХ век, дело на британския социален психолог Хенри Тажфел. В основата й лежи идеята, че идентичността ни се формира в социален контекст. Според тази концепция прекалено силната идентификация с една роля или професия може да ограничи нашето възприятие за себе си. Идентичността ни е много повече от професията ни, тя включва нашите интереси, ценности, социални роли, културни влияния и взаимодействия с другите. Това означава, че нашето „Аз“ се състои от множество идентичности, които се активират в различни контексти – можем да бъдем едновременно професионалисти, приятели, членове на семейства, граждани и още много други неща.
Ето защо, ако се идентифицираме с една роля, например професията, ние ограничаваме представата за себе си. Ако се оценяваме само по отношение на професионалната си реализация, ще загубим богатството на личността си, която е в основата на човека.
Прекалено силната идентификация може да доведе до редица проблеми, които са отвъд професионалните. Например, когато възприемаме себе си само през призмата на работата, ситуации като съкращение или уволнение, пенсиониране, професионален неуспех, биха имали неблагоприятно въздействие върху Аз-а, ако представата за него в голямата си част се формира от нашето амплоа. Това може да доведе до загуба на личната ни идентичност. Представете си, например, един професионален спортист, който в зората на кариерния си път се налага да сложи край заради травма…
Въпросът „Какъв искаш да станеш?“ сам по себе си е обременен от стереотипи и очаквания. Искаме или не, те ни оказват социален натиск.
Според Тажфел хората са склонни да се идентифицират с определени професии, не само защото ги вълнуват, а и защото е социално прието, желано и престижно в тяхната група или общност. Това може да повлияе на избора и да подтикне човек да се насочи към професия, която не отразява истинската му същност. По линия на човешкия потенциал и възможностите за развитие, когато мислим за себе си в наратива на “Аз съм учител, лекар, програмист” и др. игнорираме и ограничаваме факта, че личността ни може да включва множество таланти, интереси и дори компетенции и за друга реализация. Та нима един лекар не може да бъде изумителен преподавател, не може да пише, да свири на пиано, цигулка или тромпет, да рисува?…
Теорията на Тажфел ни помага да разберем, че идентичността ни е не фиксирана, а динамична. В житейски, социален и в професионален план ние преминаваме през различни етапи и можем да се идентифицираме и с нови роли. Някой може започне кариерния си път като инженер, но с времето да открие, че се вълнува от преподавателска работа или го интересува предприемачество. Тази гъвкавост на идентичността е ключова за развитието ни и като хора, и като професионалисти.
Затова и нашият подкаст се казва “Кой искам да стана, когато порасна”.
В заглавието, което сме избрали, “кой” е насочен към идентичността – тя е обединяващият концепт с хоризонт от интереси, мечти, идеали, ценности и вярвания. По този начин се стремим да ви покажем колко много измерения има тази наша човешка идентичност, колко безкрайна може да бъде, как многообразни са възможностите за реализация…
С това, което ще ви разказваме и показваме в подкаста „Кой искам да стана, когато порасна“, ще се опитаме да разширим мирогледа ви към живота, който може да бъде балансиран и осъзнат с варианти за развитие, в които професионалната роля е само един аспект от цялото.
Връщаме се към теорията на Тажфел: Тя разглежда как социалните групи, към които принадлежим, формират нашата идентичност и модерират нашето поведение. В контекста на професионалния избор, парадигмата за социалната идентичност ни помага да разберем как груповите нагласи и идентичности влияят върху кариерните ни решения и самовъзприемането ни в различни професионални роли. Изследвания, направени в малки групи, показват, че когато човек се възприема като част от дадена общност, той е много по-склонен да я оцени по-високо, макар да няма никаква полза от този акт или лична обвързаност и/или история с членовете на тази общност. Това показва, че самото категоризиране на индивидите в групи е достатъчно, за да накара хората да мислят за себе си като част или не от групата.
Тук се сформират и две понятия, които е необходимо да разграничим – лична идентичност и социална идентичност. Личната идентичност се фокусира върху това, което ни прави различни от другите, като личностни черти, хоби, образование и др. Докато социалната идентичност се формира на база това, което ни обединява с хората, които са част от дадена група – например пол, раса, религия, професия и др. В основата на теорията за социална идентичност се дефинират три когнитивни процеса – на социална категоризация, на социална идентификация, социално сравнение и групова принадлежност и себеоценка.
Според Тажфел хората притежават естествена склонност да категоризират както себе си, така и другите в различни социални групи. Категориите и признаците са разнообразни – от етническа принадлежност, през професионална, религиозна и по много други социални фактори. Категоризацията ни помага да структурираме сложния свят около нас, да разберем кои сме ние спрямо другите.
По линия на социалната идентификация, хората не само осъзнаваме принадлежността си към определена група, но и възприемаме идентичността на тази група като част от своята собствена. Например, ако човек се идентифицира с професионалната група на програмистите, той започва да възприема характеристиките и нормите на тази група като свои. От тук професионалната идентичност, например, може да се изгради на база образование, социален статус, етични норми и ценности, които са споделени в групата.
Веднъж щом се припознаем с дадена общност, ние започваме напълно естествено да я сравняваме с други. Това социално сравнение може да доведе до феномена “ние срещу тях”, при който хората са склонни да оценяват собствената си група по-положително. Използвайки предишния пример, в професионален контекст това означава, че човек, идентифициран с дадена професия (например програмист), може да я възприема като по-престижна или по-ценна спрямо други професии.
Тажфел твърди, че хората се стремят да имат положителна социална идентичност, което значи, че искат да се чувстват добре спрямо групата, към която чувстват принадлежност. Успехът й пряко влияе върху личната самооценка на личностите, които се възприемат като част от нея. Това логично има своето отражение върху начина, по който избираме професионален път и реализация в случаите, когато хората се стремят към професии, които имат високо социално признание и/или професии, които техните социалните групи оценяват положително.
Груповите и социалните норми са силен фактор, който ни влияе, както по линия на житейските избори, които правим, така и на професионалните, без значение дали си даваме сметка за това. Човекът е социално животно, което от момента на раждането си е част от групата „семейство“, която е най-малката социална единица. С изграждането на лична идентичност се формира и социалната ни такава, а границите между двете понякога са размити и не много ясни.
Професионалните избори често се оформят под влиянието на груповия натиск и очаквания на семейство, приятели или културната среда. Ако дадена социална група оценява високо професии като право, медицина, инженерни науки, човек е склонен и дори мотивиран да ги избере, дори и да не му носят лично удовлетворение. Идентификацията с професия с висок статус – например лекар, адвокат, програмист, инженер и др., – може да бъде начин да се постигне положителна социална идентичност. Хората често се стремят към професии, които им осигуряват не само икономически ползи, но и социално признание. Напълно естествено е, след като човек навлезе в дадена професия, неговото социално поведение и решения да се модерират от груповите норми и правила в рамките на професионалната общност. Ето така професионалната идентичност става важна част от личната ни идентичност. Според теорията за социалната идентичност това обяснява защо човек се стреми да избягва професии, които са социално маргинализирани или не се считат за престижни, сигурни или надеждни – за да избегне именно чувство на отчуждение или ниско самочувствие.
Как тази информация може да бъде ни бъде полезна в изследването на личния ни кариерен път?
Човек може да анализира и проследи за себе си какъв отпечатък са оставили социалният му кръг, семейство, приятели, общество. Най-честият пример за това е за хората, които избират професията на родителите си и/или такива, които са положително оценени в семейството.
Понякога това може да е правилният път за тях и те да успеят да намерят и изразят себе си в професията, което да им донесе лично удовлетворениe. Понякога обаче може да се окаже и грешна посока, която е в разрез с личната идентичност.
Също така, може да се изследват решенията, които взимаме и изборите, които правим, дали са в унисон с личните ни интереси и идентичност или до голяма степен са повлияни от социалните очаквания.
Веднъж щом постигнем тази себеосъзнатост по отношение на себе си, социалната си принадлежност и професионалните пътища, по които сме поели, ефектът е като да светнеш лампа в тъмна стая. Тогава не само става по-ясно, но и се случват прозренията, които идват от самите нас, за да ни насочват и напътстват в бъдещия ни професионален път.
